Защо са ми капризите на юли

Второ място в  шести национален конкурс "По стъпкитена лятото"

Кой вятър го довя?  Да му се чудиш!
Сред слънце, дъждове, сред урагани
да ми се спъва в босите цървули
и старите ми спомени да пали!?

Да ме причаква нощем зад луната
в часа, когато точно ме опиват
сонетите на Шекспир и Петрарка
и после дълго, дълго да заспива!?

Защо са ми капризите на юли
с червените му залези, с мечтите,
със всичките му цигански катуни,
с огньовете достигащи звездите,

със цялата му прелест на морето,
когато забучи, когато страда
от всеки мощен тътен на небето,
когато, аз съм Той и го създавам?



Август

Прилича Август на дете,             
което си играе с клечка.             
От утре тръгва на море               
на рамото си с буболечка.           

Ще се престори на сърдит          
под морска,  мидена черупка.                   
От слънцето полу- прикрит                      
ще чопли семки, чипс ще хруска. 

По залез, ще напише стих        
в очите на едно момиче.          
Брегът, ще бъде много тих -     
такъв, морето го обича.                    

Накрая, ще се върне тук,       
защото знае, че го чакам,    
но утре, ще го дам на друг.

На шут се правя и протакам.

Чу ли?


Все, ще те открия в нечий сън
нищо, че далече зад луната
някой тихо плаче, аз не съм
те изгубвала във тишината.

Аз не съм запомнила нощта
във която ти си ме целувал.
Люлякът отдавна прецъфтя,
ала знам небето, че ме чува,

щом започна в онзи късен час
да събирам в шепи пеперуди,
нищо, че понякога без глас
разговарям с моя ангел. Чу ли?

Все ще те открия в нечий сън,
до тогава просто ме обичай!
В някой кратък миг от вечността
просто хей така, ще ти се случа.

Точно в тази песен

В диалог с текста на Владимир Виденов
"Сонет за дописване+

Защо финал? Аз мисля, че сонета 
е нещо по- красиво от комета,
докато диша той и сърцебие

изписан във тетрадката без име..

Ще взема светлинката ти полека
със пръсти разтреперани, но нека
сълзата ми самотна да остане 
във този стих и в топлите ми длани,

поне докато утрото запомни,
че всеки е един откъснат спомен
подобно календарен лист на есен.

Но точно тук и точно в тази песен
и точно в този миг така огромен 
аз искам тишината да ме помни.




СОНЕТ ЗА ДОПИСВАНЕ
от Владимир Виденов
Ти плачеш мълчешком - сама сълза
полека към брадичката ти слиза -
тъй плаче наранената лоза,
когато щракат ножици наблизо.
Напразно водиш в себе си война.
Напразно нощем демоните будиш -
една въображаема вина
не бива да е повод за присъда.
Какъв финал да сложа тук - не знам,
в момента всяка дума е излишна,
в момента всяка радост е предишна.
През процепа - във твоя тъжен храм,
опитвам светлинка да ти подам
и с нея ти сонета да допишеш.

Защото


Април е по-самотен от преди
макар,че пролетта го съпровожда,
ухае на лалета и звезди,
а той мълчи и мисли, че не мога
да пресъздам последния си сън
с последния билет за лунапарка.
Дори когато в мен вали, навън
кипи живот и някой се преражда.
Ще нарисувам стих, а после тишина
в която много, много те обичам
или пък може би, една жена,
която на любимия се врича,
Защото и април, ще дойде пак
и пак, ще дойдат птиците от полет.
Светът го има точно затова,
че Любовта се ражда всяка пролет.
/Lycki/

Два куфара и някаква мечта

"И недостатъчен за мен е даже Бога"
Тома Троев

На мен не ми достигат добрини
и кубче захар в чашата с кафето.
По залез, всяка рана не кърви,
ала ми спира пулсът на сърцето.

Прибирам в шепи падащият мрак
и няколко звезди, за да ми светят.
Два куфара и някаква мечта
ми правят дом с въздишка до небето.
Не подчертавам, колко съм сама,
защото всъщност имам всички птици.
Когато не въздишам по деца
си търся повод стихове да пиша.
И все си пожелавам, по-добра
да е за мене следващата зима...
С два куфара и някаква мечта
да преподпиша договора "Имам".