Ако някой направи погрешна стъпка

Той пристига понякога с няколко думи
после много за дълго мълчи.
Тишината е тягостна, а помежду ни -
погребално бюро за мечти.
Аз разказвам за моите мъртви вселени,
той за всичките свои жени.
От различни сме уж измерения,
а копнежите ни съвсем едни.
И вървим поотделно с еднаква тръпка
и с последните си искри...
Ако някой направи погрешна стъпка,
ще се взривят звезди.

Нужно е да се поспреш


Понеже съм щастлива днес,
а вчера бях почти нещастна,
пиша думи във куплет
та на всички да ни стане ясно.
Няма два еднакви дни,
няма две еднакви чувства,
днес от щастие летиш
утре, ще ти бъде пусто.
Днес си, като зведзопад
стиснал вятъра за грива,
ако се почувстваш млад
старостта, ще ти отива.
После, ще се люшнат дни
пълни с ярки листопади,
я любов ще те смути,
я сълза, ще те опари.
Може да ти загорчи,
и любим да те остави,
но случайно току виж,
някой, ще ти стопли длани.
Жалко да не разбереш,
че в забързаното ежедневие
нужно е да се поспреш
за  едно стихотворение.
На човека, който търси пътя към себе си 
- в диалог с Лорда

- Цял живот съм пътувал към теб,
- Аз те срещах по други пътеки
недоспал, неразбрал и съвсем
не открил светлина да ти свети.
Стара снимка с очи на дете
ти напомня мечти и любови
и едно непознато небе
пред което врати си затворил.
Днес стоиш на ръба на скала
-не си толкова смел, че да скочиш.
На отсрещната друга страна
самотата със времето спори.
Днес е късно и ти го разбра.
Колко женски ръце си погубил?
Само моята тиха звезда
оцелява, като по чудо.

Точно тук, ще замълча

Раздялата не беше път
по който мога да поема,
останах тук на кръстопът
и си представям,че живея.

Представям си се, че вървя
по път осеян с листопади,
че в жълтото на есента
избухва слънце и ме пари,

че най -огромната луна
играе с мен на въртележка,
но точно тук, ще замълча,
че болка си ми. Тежка!

Няма кой да разбере


Тази вече, ще заспя.
Тази вечер, ще се будя.
В тъмнината на нощта
няма кой да ми се чуди.
Няма кой да разбере,
че броя звезди, че падам
от бездънното небе,
че вървя на сън, че страдам.
И какво, като сега
се люлея на Луната!
В лудостта си съм сама,
в Любовта си съм крилата.
Ако искам, ще мълча,
ако искам, ще говоря.
Тази нощ, ще сътворя
или Юда или Бога.
По стих на Valentin Jeliazkov -
"Още си в мен"
Понякога, тъй заприличваш на него
със думи изречени, с мисли...Почти.
Търкулва се капката дъжд по лицето,
не дъжд, а огромни вселенски сълзи.
И твоите спомени помня, но ето
и тя е за тебе несбъднат копнеж.
Подобно на моето гръмняло ехо,
което се връща при мен като скреж.
Навярно луната, ще помни очите,
които са търсили твоите очи,
а аз, като стих недокоснал звездите
събирам огромни Вселенски сълзи.