Сега ми се мълчи, ала без теб

Небето не посмя да ме вини,
то даже не можа да ме започни.
Но помни онзи миг във който ти
замери с камък пълните ми стомни.

И всичката вода се разпиля.
А днес си жаден. Нищо не остана.
В какво да ти налея пак вода
когато е пресъхнал и герана?

Сега ми се мълчи, ала без теб
и на инат, но и земетръсно...
Нали докато преброиш до две,
ще бъде вече твърде, твърде късно.

Нали докато гръмне тишина
и чуждата ти стряха се отрони
ти вече, ще си трижди прокълнат
от мен и разпилените ми стомни.

Пак е пролет


Пак съм с пълни със обич очи,
теб те няма. Далеч ли си? Спиш ли?
Виж, дъждът по стъклата звъни
и ухае на цъфнали вишни!

Пак е пролет и пак в тишина,
аз рисувам небето над тебе.
Ето, вишните с бели крила
пак плетат романтични дантели.

А нощта упорито мълчи
и забърква любовна магия.
Твоите сини, далечни очи
до последния ден да ме пият.

До последния дъх да боли,
до последния дъх да ме викат.
Ако утре светът се взриви,
ще ми бъдат последния писък.


Ще се роди дете на любовта

Вървя към мен небръснат и не лош,
а аз те чаках, дявол да те вземе.
Небето легна в своя звезден кош
но не поиска сили да премерим.

И моя сън се случи. И умря,
като внезапен дъжд и кратък.
Отседна, плака, люби ме и пя
и си замина, без да ме дочака.

И замълчах, умея да мълча.
А после притъмня, закапа есен.
Ще се роди дете на любовта,
но не от мен, от друга твоя песен.

Сега от всички думи правя мост
през времето, през бездната, към онзи
момент във който, ще ми бъдеш гост,

сред всички други точно мен запомнил.

Ако някой направи погрешна стъпка

Той пристига понякога с няколко думи
после много за дълго мълчи.
Тишината е тягостна, а помежду ни -
погребално бюро за мечти.
Аз разказвам за моите мъртви вселени,
той за всичките свои жени.
От различни сме уж измерения,
а копнежите ни съвсем едни.
И вървим поотделно с еднаква тръпка
и с последните си искри...
Ако някой направи погрешна стъпка,
ще се взривят звезди.

Нужно е да се поспреш


Понеже съм щастлива днес,
а вчера бях почти нещастна,
пиша думи във куплет
та на всички да ни стане ясно.
Няма два еднакви дни,
няма две еднакви чувства,
днес от щастие летиш
утре, ще ти бъде пусто.
Днес си, като зведзопад
стиснал вятъра за грива,
ако се почувстваш млад
старостта, ще ти отива.
После, ще се люшнат дни
пълни с ярки листопади,
я любов ще те смути,
я сълза, ще те опари.
Може да ти загорчи,
и любим да те остави,
но случайно току виж,
някой, ще ти стопли длани.
Жалко да не разбереш,
че в забързаното ежедневие
нужно е да се поспреш
за  едно стихотворение.
На човека, който търси пътя към себе си 
- в диалог с Лорда

- Цял живот съм пътувал към теб,
- Аз те срещах по други пътеки
недоспал, неразбрал и съвсем
не открил светлина да ти свети.
Стара снимка с очи на дете
ти напомня мечти и любови
и едно непознато небе
пред което врати си затворил.
Днес стоиш на ръба на скала
-не си толкова смел, че да скочиш.
На отсрещната друга страна
самотата със времето спори.
Днес е късно и ти го разбра.
Колко женски ръце си погубил?
Само моята тиха звезда
оцелява, като по чудо.