Есен

 

Есента пофлиртува с ноември в липите
и се шмугна в окото на залез червен.
А по старата златна палитра на дните
се захласва акорд в до минор от Шопен.
Есента е небе, листопади и кестен.
Тя е спомен за теб, стара древна любов
Изведнъж оглупява и става на песен,
носи стих на ревера си в златен обков.
Яхва вятър и в пчелните кошери влиза
ръси круши и дюли със смях на дете,
а звездите припламват над нейната риза
като есенни клади под нощно небе.
После хуква незнайно къде, а след нея
студове, дъждопади и тежки мъгли
и отнася със себе си всичко, не смея
да ти кажа: Недей! Поне ти Остани!

0 коментара:

Публикуване на коментар