Имам място за две каравани

 

Ти се случи внезапно на път за октомври

неочаквано, смело и с вкус на шега,

но от старите, прашни и спукани стомни

не потече ни мъртва, ни жива вода. 

 

А морето бучи, есента е през лакът.

Крие в пясъка смях и солени звезди.

Ако някак се спънеш пред моята стряха,

ще си спомниш за други ръце и очи.

 

Ако някак внезапно решиш да останеш

с мисълта, че приличам на тиха река...

Остани, имам място за две каравани!

Имам куче и котка и стара мечта. 

 

Посивяват косите ми, твоите също.

Не заспивай по-сам и по-тих от преди!

Две различни вселени сме с тебе, а всъщност

сме с еднакви души и еднакво кървим.