Самотата по принцип е моя
и по принцип не пия сама.
Любовта е безумна и гола,
като кърваво-черна Луна.
Остани! Тази нощ, ще пирува,
ще разлива във чаши Пелин,
ще заплаче, а после ще псува,
като стар и пиян Арлекин.
Остани, аз отдавна не пача!
Да изпием по чаша със теб!?
После тръгвай, защото ще чака,
щом е толкова влюбена в теб!
Самотата и аз, ще останем
чак до утрото – стар кехлибар.
Тази вечер пелинът е странен,
има привкус на алчен лихвар.
Има привкус на вятър и стреме,
на небе, на ръце и мечти…
Любовта е безумна и смела,
но когато си тръгва мълчи.
0 коментара:
Публикуване на коментар