Първо място в конкурс "Биньо Иванов" - 2011
В онази стомна имаше вода,
когато я понесох над мъжете,
но не протегна само ти ръка.
Не ме видя, дори не ме погледна.
Достигаха ме смях и гласове,
а някой хвърли камък подир мене.
Косата ми се сплете на въже
под погледите алчни на мъжете.
Жените ме замерваха с очи
и плюеха във стомната ми хладна.
Личи ми, във очите ми личи
че газя във вода, а ходя жадна.
Захвърлих я сред камъни и прах,
а в мен една душа се преобърна
и никой не разбра, че между тях
Мария - Магдалена се завърна.
3 коментара:
Много добро стихотворение, заслужила си първата награда !
Благодаря за оценката, Светослав!
Запомнящо се! Тези всичките награди твои ли са? Много хубаво!
Публикуване на коментар