В онази стомна имаше вода

Първо място в конкурс "Биньо Иванов" - 2011

В онази стомна имаше вода,
когато я понесох над мъжете,
но не протегна само ти ръка.
Не ме видя, дори не ме погледна.

Достигаха ме смях и гласове,
а някой хвърли камък подир мене.
Косата ми се сплете на въже
под погледите алчни на мъжете.

Жените ме замерваха с очи
и плюеха във стомната ми хладна.
Личи ми, във очите ми личи
че газя във вода, а ходя жадна.

Захвърлих я сред камъни и прах,
а в мен една душа се преобърна
и никой не разбра, че между тях
Мария - Магдалена се завърна.

3 коментара:

Много добро стихотворение, заслужила си първата награда !

 

Благодаря за оценката, Светослав!

 

Запомнящо се! Тези всичките награди твои ли са? Много хубаво!

 

Публикуване на коментар