Любовта е безумна и гола

 

Самотата по принцип е моя

и по принцип не пия сама.

Любовта е безумна и гола,

като кърваво-черна Луна.

 

Остани! Тази нощ, ще пирува,

ще разлива във чаши Пелин,

ще заплаче, а после ще псува,

като стар и пиян Арлекин.

 

Остани, аз отдавна не пача!

Да изпием по чаша със теб!?

После тръгвай, защото ще чака,

щом е толкова влюбена в теб!

 

Самотата и аз, ще останем

чак до утрото – стар кехлибар.

Тази вечер пелинът е странен,

има привкус на алчен лихвар.

 

Има привкус на вятър и стреме,

на небе, на ръце и мечти…

Любовта е безумна и смела,

но когато си тръгва мълчи.

Изведнъж тишината забрави за мене

Изведнъж тишината забрави за мене
и заплете коси, като стара мома.
Тя търкулна към месеца мисъл от Хегел
и закрачи след някаква своя мечта.
После лято дойде и нацепи земята.
Беше жега и задух. Без теб е така.
Чаках дъжд, вместо него градушка помлати
наедрелите, буйни и тежки жита.
Превъртя се сезон, влезе нова епоха,
а от ляво все древната стара любов.
Недолюбена , дрипава, смугла и грохнала,
но за нея е всеки на всичко готов.
Днес е късно, нали?
Полумесецът дреме,
като стар бедуин с помъдряла душа.
Ако обич си дал, но не можеш да вземеш
си спомни, че си скитник и все е така!

Не би поискал


Понякога на нищо не приличам.
Разпарцалена, буреносна, зла...
Ако поискаш да те заобичат
не би поискал да съм аз.

Номинации в литературен конкурс "Ева"















Ще се срещнем в четвъртък

 Номиниран на първо място в анонимния литературен конкурс "Ева", 
организиран от НЧ "Н.Й.Вапцаров - 1866" - Благоевград

Ще се срещнем в четвъртък на втората пряка,
до онази самотна и стара лоза
и когато от залеза капне позлата,
ще реша, че си син на далечна звезда.
Ще реша, че луната е скромна и тиха,
че дъждовните капки са всъщност сълзи
на небето, на тези които обичат
и които остават до късно сами.
Ще говорим до късно, почти до премала,
ще цитираме Шекспир, Петрарка и Бърнс,
а лозата, ще пусне филиз до земята
не разбрала , че всъщност живота е къс.
Аз те чаках в четвъртък на втората пряка.
Не дойде. Падна някъде гръм.
А животът подпрял рамене на лозата
ме събуди. Бях сънувала сън.

Този град е древен

Този град ухае на жасмин.
Този град ухае на площади.
Гълъби, момичета и ти
с няколко надежди изостанал.
Мога да те хвана за ръка,
но не искам, няма да е честно.
Тръгна ли до теб, ще замълча,
тръгнеш ли до мен, ще стана преспа.
Този град е древен. Като мен.
Всеки има своя древна тайна.
Ти не вярваш в любовта съвсем,
но във липсата на обич вярваш.
Вечерта с очи от кадифе
преразказва зад гърба ми притчи.
Не будувай, не гадай, без теб
тя не може нищо да измисли.