Изведнъж тишината забрави за мене

Изведнъж тишината забрави за мене
и заплете коси, като стара мома.
Тя търкулна към месеца мисъл от Хегел
и закрачи след някаква своя мечта.
После лято дойде и нацепи земята.
Беше жега и задух. Без теб е така.
Чаках дъжд, вместо него градушка помлати
наедрелите, буйни и тежки жита.
Превъртя се сезон, влезе нова епоха,
а от ляво все древната стара любов.
Недолюбена , дрипава, смугла и грохнала,
но за нея е всеки на всичко готов.
Днес е късно, нали?
Полумесецът дреме,
като стар бедуин с помъдряла душа.
Ако обич си дал, но не можеш да вземеш
си спомни, че си скитник и все е така!

Не би поискал


Понякога на нищо не приличам.
Разпарцалена, буреносна, зла...
Ако поискаш да те заобичат
не би поискал да съм аз.

Номинации в литературен конкурс "Ева"















Ще се срещнем в четвъртък

 Номиниран на първо място в анонимния литературен конкурс "Ева", 
организиран от НЧ "Н.Й.Вапцаров - 1866" - Благоевград

Ще се срещнем в четвъртък на втората пряка,
до онази самотна и стара лоза
и когато от залеза капне позлата,
ще реша, че си син на далечна звезда.
Ще реша, че луната е скромна и тиха,
че дъждовните капки са всъщност сълзи
на небето, на тези които обичат
и които остават до късно сами.
Ще говорим до късно, почти до премала,
ще цитираме Шекспир, Петрарка и Бърнс,
а лозата, ще пусне филиз до земята
не разбрала , че всъщност живота е къс.
Аз те чаках в четвъртък на втората пряка.
Не дойде. Падна някъде гръм.
А животът подпрял рамене на лозата
ме събуди. Бях сънувала сън.

Този град е древен

Този град ухае на жасмин.
Този град ухае на площади.
Гълъби, момичета и ти
с няколко надежди изостанал.
Мога да те хвана за ръка,
но не искам, няма да е честно.
Тръгна ли до теб, ще замълча,
тръгнеш ли до мен, ще стана преспа.
Този град е древен. Като мен.
Всеки има своя древна тайна.
Ти не вярваш в любовта съвсем,
но във липсата на обич вярваш.
Вечерта с очи от кадифе
преразказва зад гърба ми притчи.
Не будувай, не гадай, без теб
тя не може нищо да измисли.

Октомври си замина

Лежерно време, мрачно при това.
Октомври не желае да общува.
Измисля куп причини, а сега
на покрива лежи и се надува.
Случайно минах днес и го видях
и се разсърдих. Страшно се разсърдих.
Замерих го със камък и успях,
а той си само ризата разгърди
и вдигна вятър, прах и листопад
над пейки, над дървета и комини.
Напълни ми очите със вина,
обърна се и си замина....