Октомври

 

Октомври свири тихо на тромпет

и пълни есента с мистични звуци.

Един самотен шекспиров сонет

е влюбен тайно в Моника Белучи.

Не зная кой измисли есента.

Прилича на момиче с дълги плитки.

Обича да ухае на листа

и да подрязва борови иглички.

Но кървавите залези мълчат

преди да си отидат безвъзвратно.

Така мълчат разделите на път,

когато всичко им е непонятно.

Октомври пази спомена за теб,

когато ти дойде, когато тръгна...

Да можеше.., да можеше поне.

един единствен път да те прегърна!