Самодивска орис


 Поощрен в националния Силистренски конкурс 
"Любовта е пиянство или пиянство от любов" 2012
Тази нощ осъмнах долу при чешмата,
дето пя и свири беден цигулар
с дрипави обувки, с камък във душата
с глас на лудо вино, с поглед на кинжал.

Две лози до него плакаха със мене,
спуснаха филизи, като женски свян.
Огън самодивски в погледа ми стене.
Глас ли да му взема или прокълна?

Дето ме подмами с песен от звездите,
дето ме замая с глас на кехлибар.
Вече ме подканват трети път петлите,
люшкат се под мене росни ми поля.

Вдигайте сестрици клади до небето,
във воал съшийте сребърен конец,
гривите сплетете, буйни на конете,
нека галопират с диви ветрове!

Водя младоженец, люлка ми сторете
селските камбани с писък да ечат.
Нека да узнае татко полумесец -
тази нощ залюбих беден цигулар.

0 коментара:

Публикуване на коментар