Цигански романс

Трета награда в конкурса "Жени и вино, вино и жени" - 2012
 Награди в конкурса Жени и вино 2012
Ехото разнася звън от долината,
пее мандолина, лее се Мавруд
и огньове късни светят в тъмнината,
табор  ми донесе във  душата смут.

Циганска магия, някой ли ми стори,
ли омайно биле пих онази нощ?
Беше просто вино, от незнайно лозе.
Беше миг на лудост. Тайнство в полунощ.

Тропот на копита в нощите ме буди,
две очи ме мамят, тайнствено в нощта.
Как да си призная: „Циганин ме люби”
Нито да призная, ни да отрека.

С дивите мустанги, към небето тичам,
страсти ме връхлитат, палят ми кръвта.
Как да отрека, че циганин обичам?
Нито да призная, ни да отрека.

Звън от колесници ехото отнася
и копита глъхнат някъде далеч.
Тъмни хоризонти слизат в долината
плач на мандолина тихо ме зове.

Всяка нощ пристига конник от луната,
вино ми налива в сребърен потир,
огнени светулки стигат небесата,
младоженка сбира утринни сълзи.

0 коментара:

Публикуване на коментар