Награди в конкурса Жени и вино 2012
Ехото разнася звън от
долината,
пее мандолина, лее се
Мавруд
и огньове късни светят в
тъмнината,
табор ми донесе
във душата смут.
Циганска магия, някой ли ми
стори,
ли омайно биле пих онази
нощ?
Беше просто вино, от
незнайно лозе.
Беше миг на лудост.
Тайнство в полунощ.
Тропот на копита в нощите
ме буди,
две очи ме мамят,
тайнствено в нощта.
Как да си призная: „Циганин
ме люби”
Нито да призная, ни да
отрека.
С дивите мустанги, към
небето тичам,
страсти ме връхлитат, палят
ми кръвта.
Как да отрека, че циганин
обичам?
Нито да призная, ни да
отрека.
Звън от колесници ехото
отнася
и копита глъхнат някъде
далеч.
Тъмни хоризонти слизат в
долината
плач на мандолина тихо ме
зове.
Всяка нощ пристига конник
от луната,
вино ми налива в сребърен
потир,
огнени светулки стигат
небесата,
младоженка сбира утринни
сълзи.
0 коментара:
Публикуване на коментар