По устните лепне смокиново мляко

 

Ще узреят на есен крайпътните дюли,

а лозата, ще свие ранени листа. 

ще си спомниш, че там под небето на юли 

пѝ от моите стомни студена вода.

Ще си спомниш, а Шекспир ще пише сонети

върху голото рамо на спяща жена, 

там от горе луната с коси ще ти свети,

ще флиртува със теб и ще падат листа.

 

Ще остана до късно, все още е лято.

Вън ухае на рози и сладък пелин.

Виж, по устните лепне смокиново мляко,

а селцето прилича на малък пчелин!

От високото слиза Животът по чехли

да приспива щурците с акорд от Шопен,

а зад хълма на изгрева лавата свети

и подпалва нозете на новия ден.