Вълшебния ключ от сърцето

по мотиви на "Волшебный ключ"
от Светлана Трагоцкая 2 -(Русия)

- свободен превод

Вълшебния ключ от сърцето

мога само на тебе да дам.

За мен си любов и вълшебство

и божествена в мен светлина

                 

Ти духовния мир ми разкри,

за да бъда добре на земята.

Твоят огън не ме изгори,

а  докосна с дъга до зората.

И росата атлазено светва,

във градината пролет цъфти,

ти вървиш и съдбата си следваш.

Но докоснеш  ли мойта душа,

знам със сигурност мойте мечти,

ще разцъфнат дори по леда.

  Волшебный ключ

  Светлана Трагоцкая 2

  Волшебный ключ от сердца своего
  Только тебе могу я подарить.
  Ты для меня -любовь и волшебство,
  Мне не порвать божественную нить.


  Ты мир духовный для меня открыл,
  Чтоб стать могла я лучше на Земле.
  И твой огонь меня не опалил,
  А радугой коснулся на заре.


  Росы алмазы вспыхнули в саду
  И расцвели весенние цветы.
  Неужто от судьбы своей уйду.


  Неужто отцветут мои мечты
  Я знаю, расцветут цветы на льду,
  Если  души моей коснёшься ты.

  

Вълнувай се

На Ваня

„Вълнувай се от всеки стих прочетен

щом тихата любов от там те гледа,

щом птицата след ятото поела

към рожбите отправя зов последен.

вълнувай се, тъй както по цветята

роса танцува с перлен отпечатък,

затуй че днес ти давам нещо свято -

стиха на моя най-добър приятел!”

Не бях добра през цялата година

Не бях добра през цялата година,

капризна бях и даже малко зла,

не исках в огледалото да видя

блестящите очи на Любовта.

Отварях бездни, стъпвах все накриво,

замервах с камък всички тишини,

не взех от теб ни огън, ни огниво.

не взех, но и не дадох ти. Прости!

Не бях добра през цялата година,

добрия старец знаеше това,

затуй на Бъдни вечер през комина

не влезе Дядо Коледа, а аз

стоя и още чакам, мигар види,

че в мен живее Коледния дух,

че малкото момиче си отиде,

но още чака своя Мечо Пух.

Днес светът ми е адски измислен

Не извръщай към мене очите си

и не кимай  за поздрав с глава!

Днес светът ми е адски измислен и

тази вечер съм страшно сама.

Тази вечер по правило трябва

само скришно да роня сълзи,

там където лъчите залязват

да залязвам и аз, но уви…

Ще преметна луната през рамо,

ще си сложа във джоба конец,

ще завържа небесното Рало

за съзвездието Телец.

Ще отчупя от лунната пита,

ала  ти не ми вярваш, нали?

И какво от това че  се скитам

между небето и две сини очи?

Ето има хвърчило за тебе

и за другите имам, но ти

трябва силно да вярваш и смело

много смело до мен да летиш.

Илюзии

Навън ръми. Стъклата онемяват

пред тази ромоляща тъмнина.

Рисувам им слънца, а те не знаят,

че аз съм по-самотна от нощта.

Не знаят, че откакто ти си тръгна

небето плаче нощем вместо мен,

че огънят в камината заглъхна.

А вятърът е толкова студен..!

Луната се протяга да завие

душата ми със облаче, но тя

забравила и топлина и име

целува всяка срещната звезда

и търси твоите устни да я сгреят

повярвала в илюзията, че

когато и на теб ти е студено,

ще я прегърнеш с двете си ръце.

Под бича на поредните управници

Различен въздух дишаме и тъй

си пълним дробовете със отпадъци.

Затъваме във смет и кокаин

Под бича на поредните управници.

„На който има, още ще му дам,

от нямащия, ще отнема нищото” 
–туй  Бог изрекъл и оставил сам

човечецът-бедняк насред бунището,

но пък на алчния, с изут корем

му дал вързоп с ключове от  хазната,

и бич със който тънкото вратле

до припадък да пристиска на бедняка.

Да му отнема всяка капка пот,

И всяка капка кръв да му изсмуква,

та заприличал бедният на скот,

от страх душата му да се пропуква.

Глухарчето ми даде своя пух

Не, ти не си това което си

и между  другото изобщо не познавам

ни синьото на твоите очи,

нито сърцето ти в което ме покани.

И други са небетата над нас,

далечни и апокалиптично мрачни.

Студените планети нямат шанс

да стоплят разстояния и дати,

защото теб те няма, а до мен

загърнато с наметка от луната,

едно щурче ми прави комплимент

с най-чудната, най-лунната соната,

за да спаси  душата ми от студ,

а твоята от омерзение…

Глухарчето ми даде своя пух,

но не разбрах, дали от съжаление.

Аз още вярвам във вълшебства

Аз още вярвам в приказки за феи,

в  джуджета, в Пепеляшки
и вълшебства,

във принца, който за да ме намери

целуна вече всичките принцеси.

Аз още вярвам, че докато падат

листата от дървото на живота ми,

ще ставам все по-истинска  и млада,

по влюбена и дългокоса и…

такава ще ме помниш не защото,

съм измълчала 
всичките вълшебства.

Каквото съм ти дала  е  каквото

ми даде ти:  Любов и още нещо.

И още вярвам в щурата си вяра,

дори със риск да ти се сторя смешна,

че този свят за нас е идеален

макар по някога да ни се струва  грешен.