капризна бях и даже малко зла,
не исках в огледалото да видя
блестящите очи на Любовта.
Отварях бездни, стъпвах все накриво,
замервах с камък всички тишини,
не взех от теб ни огън, ни огниво.
не взех, но и не дадох ти. Прости!
Не бях добра през цялата година,
добрия старец знаеше това,
затуй на Бъдни вечер през комина
не влезе Дядо Коледа, а аз
стоя и още чакам, мигар види,
че в мен живее Коледния дух,
че малкото момиче си отиде,
но още чака своя Мечо Пух.
0 коментара:
Публикуване на коментар