Глухарчето ми даде своя пух

Не, ти не си това което си

и между  другото изобщо не познавам

ни синьото на твоите очи,

нито сърцето ти в което ме покани.

И други са небетата над нас,

далечни и апокалиптично мрачни.

Студените планети нямат шанс

да стоплят разстояния и дати,

защото теб те няма, а до мен

загърнато с наметка от луната,

едно щурче ми прави комплимент

с най-чудната, най-лунната соната,

за да спаси  душата ми от студ,

а твоята от омерзение…

Глухарчето ми даде своя пух,

но не разбрах, дали от съжаление.