Изведнъж тишината забрави за мене

Изведнъж тишината забрави за мене
и заплете коси, като стара мома.
Тя търкулна към месеца мисъл от Хегел
и закрачи след някаква своя мечта.
После лято дойде и нацепи земята.
Беше жега и задух. Без теб е така.
Чаках дъжд, вместо него градушка помлати
наедрелите, буйни и тежки жита.
Превъртя се сезон, влезе нова епоха,
а от ляво все древната стара любов.
Недолюбена , дрипава, смугла и грохнала,
но за нея е всеки на всичко готов.
Днес е късно, нали?
Полумесецът дреме,
като стар бедуин с побеляла коса.
Ако обич си дал, но не можеш да вземеш
песента на живота запей от душа!