Събирам борови иглички

Аз пиша все за тишини,
за облаци и лунни фази.
Понякога добавям щрих,
че са ми слабост - листопади.
И фантазирам, че без теб
съвсем не мога да живея,
че ме боли, че съм поет..,
а всъщност, шапката ми тлее.
Въртя на пръст червен конец
за против уроки от всички,
но някак си през този век
събирам борови иглички.
Ще те науча да мълчиш,
ела при мен, ще ти покажа!
По тази диря ще вървиш,
но няма връщане. Оставаш!