Есента е кратка, като сън

Ти ли си, когато изоставаш
с няколко години тишина?
Разпилян си и на вятър ставаш
в мисъл те побирам, но не знам
ти ли си, когато дълго падаш
и когато дълго си вървял
до приятеля до който не заставаш
и в нощта в която си предал?
Ти разбираш, колко си далече,
аз разбирам, колко близо си.
Няма време, времето изтече.
Времето разлюбва, но и ти...
А през онзи пясъчен часовник
в нас се взира цял един живот.
Колко пясък, колко стъпки боси..!
Колко вечности ! Без теб! Без брод!
Мисълта е дълга като есен.
Есента е кратка, като сън.
Ако паднеш, избора е лесен,
но от там да продължиш е дълг.