Този парк е тъжен според мен.
Според мен си има и причина.
Разболя се слънцето съвсем...
Не съвсем, но си замина.
От тогава времето тъжи
и дърветата и всичко.
В клоните врабче се сви
сякаш се засегна лично.
Аз не мога с него да тъжа
есен е, потича злато.
Тази нощ е "Кървава луна".
Нищо, че те няма. Губиш. Ясно.
Тази нощ отново ще вали.
Ще тъгува паркът и градът по тебе.
Аз ще хвана вятър за юзди
и ще искам да не ме намериш.
0 коментара:
Публикуване на коментар