Октомври

Октомври чака дългия си дъжд,
разстила по земята листопади.
Прилича ми на изоставен мъж
със риза на райета и сандали.
Понякога дочувам тъжен смях
и сякаш трубадури му пригласят.
Не са щурци. Щурците вече спят.
Върху цигулките сънуват лято.
Тогава тръгвам. Нощния ми път
ме води до луната и обратно.
Измислям нова версия за "скръб"
да не боли и да е за кратко.