Спи доброто под камък

Провокирано от текст на Ивайло Терзийски
" Сподели добротата навреме"

Дълъг беше вечерния път

под онези обувки вечерни,

а брадата му пя със дъжда

думи тежки и ноти неверни.

Той от Авел се учи и днес

и от мен и от теб на насъщен,

но не знае, че в стария лес

спи доброто под камък намръщен.

Спи под цвете и звездно небе

и в сърцата на хората свити

във черупка на охлюв, в дете…

Спи доброто в съня на мечтите.

Напиши ни, приятелю стих

Върху вятър, небе, върху стреме…

Да ни стане Светая Светих,

че доброто се дава навреме!