От много обич не боли.

Аз още дишам тишини,
аз още дишам звездопади.
Аз още по душа съм стих
и неговия дъх ме пари.

А по крилете ми роса
от нощните ми вдъхновения.
Да бъдеш нечия сълза
не е вина, а привилегия.

И ароматът на липи
отново ме главозамайва,
От много обич не боли.
Боли, когато ти е тайна.

Нощта не спира да звъни,
но можеш да я чуеш само,
ако душата ти е стих,
ако си дом на звездопади.