Даже мъртвата обич боли

Не можах да прекрача нощта,
нито дългото утро без тебе.
Щом небето е пълно с тъга
за какво са ми вятър и стреме?
За какво са ми щури мечти
по които да пускам хвърчило?
Даже мъртвата обич боли,
ако носи в сърцето си жило.
За какво, ако даже и ти
като другите мъртвородени
без душа, без сърце и очи
търсиш друга душа да отнемеш?
Събуди се, нощта прокънтя
и от нашето минало време
не остана ни сън, ни сълза...
Тишината е пълна със тебе.