Прииждат думи

Дъждът не си е у дома
когато най му се остава.
Капчукът, клоните, нощта
и аз сме люспите на рана.
 
Прииждат думи, но не знам,
не знам в какво да ги  превърна.
В един полу-порутен храм
във който Бог не се завърна?

Или в крило на лешояд?
А може би във глас на съвест?
Усещам целия им хлад,
усещам погледа им ръбест.

Дъждът не си е у дома,
когато най му се говори.
Намира ме и след това
започваме да спорим...