Нямам път към тебе

Дълго те очаквах, дълго плаках,
дълго те живях във самота.
После се разминахме и някак
станах птица без да разбера.

На едното ми крило земя и огън,
другото ме тегли все на път,
а оковите на всеки тежък спомен
с белези на времето кървят.

От тогава нямам път към тебе
късно е за ближен и гнездо.
Ако кажа, че си непотребен,
ще излъжа-липсата е гроб.

Но рисувам златната си есен,
листопадите са тайната ми страст.
Чувствам как в приспивната им песен
се отронвам, точно като тях.