Отричай се!

Не си дошъл, не съм ти нужна
в Живота ти - развалина.
Живееш в тази къща чужда,
уж сам не си, ала си сам.

А тя тъй ловко те обича...
съвсем до кости, до бръснач
и си готов да се отричаш.
Отричай се! -ти казвам аз.

Не, няма лошо щом това е
най-съвършения ти сън.
От кожата си бавно сваляй
каквото имаш.., дом и син!

И с нова песен да запее
изгубената ти душа,
не може в менци да налееш
от блато изворна вода.