Пак е пролет

Пак съм с пълни със обич очи,

теб те няма. Далеч ли си? Спиш ли?

Виж, дъждът по стъклата звъни

и ухае на цъфнали вишни!

Пак е пролет и пак в тишина,

аз рисувам небето над тебе.

Ето, вишните с бели крила

пак плетат романтични дантели.

А нощта упорито мълчи

и забърква любовна магия.

Твоите сини, далечни очи

до последния ден да ме пият.

До последния дъх да боли,

до последния дъх да ме викат.

Ако утре светът се взриви,

ще ми бъдат последния писък.