Ще се роди дете на любовта

Вървя към мен небръснат и не лош,

а аз те чаках, дявол да те вземе.

Небето легна в своя звезден кош

но не поиска сили да премерим.

И моя сън се случи. И умря,

като внезапен дъжд и кратък.

Отседна, плака, люби ме и пя

и си замина, без да ме дочака.

И замълчах, умея да мълча.

А после притъмня, закапа есен.

Ще се роди дете на любовта,

но не от мен, от друга твоя песен.

Сега от всички думи правя мост

през времето, през бездната, към онзи

момент във който, ще ми бъдеш гост,

сред всички други точно мен запомнил.