Нарисувай ми поете тишина

Нарисувай ми поете тишина
със глас по който теб да разпознавам!
Нарисувай я със чувства и с една
внезапна мисъл, за да приютява
във себе си две огнени очи,
две топли длани сплетени и още
едно небе, едно сърце и ти
от чийто дъх да пари в мене нощем!
Рисувай ми, докато падне нощ
и видиш ли звездите да потрепват,
то значи в поетичното платно
рисувал си душата на поета.