И птицата във клетката се блъска

 По текста на Валери Рибаров 
"Взаимността ни става свято нещо"

Взаимност, като дъх на тишината,
отпиват устните ми тази чаша,
която ти със  двете си ръце
поднесе към сърцето ми и не,
не ми отвори портите към Ада,
където  всъщност търсех тежка клада.
И птицата във клетката се блъска
езика огнен, щом към нея съска,
но ти разбра, нали разбра, че аз
вървя към теб във този късен час?
Щом пътя ми към тебе е ментален,
то аз във своя порив благодарен.
Оставям се във твоите ръце.
Сърцето ти е в моето сърце.