Когато във
душата ми се кръстиш,
а тишината между
нас стои на пръсти,
взаимността за
нас е катедрала ,
в която сме
потири на олтара,
прераждам се
във теб, а ти във мен
и чашите се
пълнят със елей….
Но щом
отворим портите и ето:
нахлува във душите
студ свирепо,
извива се снагата на змията
със пръсти
костеливи на жената,
решила любовта
ни да подмами
към бездната
на Адовите клади.
- Но даже
там споеното не може
да се
превърне за змията в ложе.
0 коментара:
Публикуване на коментар