Днес рожбата
ни вече е порасла
и все така е
нежна и прекрасна,
напомня ми
за онзи ден когато,
от радост на
гърдите ти заплаках.
Отрасна тя
сред бури и вълнения,
сред мигове
на радост и прозрения,
защото в нея
чувството ментално
положихме със
теб като начало.
Сега със
тебе, както пеперуда
разперила крилцата
си в почуда,
немее пред
света на красотата
в ухаещите
длани на цветята,
притихваме когато
любовта ни
вълнуващо ни
гали със дъха си.
3 коментара:
Живот...
Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!
Благодаря..! Имаш страхотен сайт!
Публикуване на коментар