Животът ми е пясъчен часовник

по текст "Сред толкова злоба, още ли съм жив"
от Валери Рибаров

Животът ми е пясъчен часовник
изтичащ между пръсти на виновник,
виновник, който аз сама създадох,
чрез който теб и себе си предадох
а думата изречена от двама
остава да тежи подобно камък.
Но питаш се дали си още жив?
Защо ли днес душата ти кърви,
когато ето, всички аргументи
те връщат в преживените моменти
доказващи, че само любовта ти,
ще може да строши онези пръти...
Поставил „За” и „Против” на везните
ще можеш ли да заличиш лъжите,
които днес превърнати във пясък
направиха мигът ни твърде кратък.