по мотивам Росицы Петровой
( Болгария)
V конкурс поэтических переводов
И слова вымолвить не смела я,
Пришла нежданная весна,
Обворожительная белая,
Самозабвения полна.
В мои косицы заплетённые
Вплела вишнёвые цветы
И волшебством весь мир наполнила,
Ища в ночи мои следы…
Весна такая непонятная,
Но знаю я, в твоём саду,
Цветут такие вишни сладкие,
Что просто глаз не отведу!
Когда цветут сады вишнёвые ,
Когда приходит к нам любовь,
И волшебства ,и счастья полная,
Рождаемся мы вновь и вновь…
Вълшебство по вишневи дни
Росица Петрова
Росица Петрова
Не посмях да те спра, не посмях.
Тази пролет примамливо бяла,
пълни твоите пазви със грях,
пълни моите със самозабрава.
Ти разливаш в косите ми цвят
с аромат на разцъфнали вишни,
как вълшебно е всичко, да знам,
че до мен си в нощта и ме искаш
ей такава, каквато съм си -
непонятна, почти вироглава
и да знам че стихът ми гори
на зениците ти в кехлибара.
А когато плодът загорчи
и вкусът му престане да радва,
друга обич по вишневи дни,
да се ражда и да прощава!
0 коментара:
Публикуване на коментар