по мотивам Росицы Петровой
( Болгария)
( Болгария)
Ты говоришь:"Душа вольна, как птица..."Но грустно, сердце заперто в груди.
Ты , знаю, будешь золотом светиться,
Как долг отдать, коль сердце взаперти?
Ты видишь чудо ,крылья вырастают,
Как храм,притих ты в святости своей.
И радость, как зарница, засияет
Мечту на волю отпусти скорей!
Послушай , как поют хмельные звёзды,
В полёте мир бескрайний ощути...
Хоть на мгновенье отвлекись от прозы,
Откроешь тайну ты моей души.
От волния си полет ще ти дам
Росица Петрова
Каза ми: -Душата ти е волна...
и сякаш, че се натъжи,
сърцето ми пък доброволно,
заключено е в нечии гърди.
Какво тогава да ти дам,
за да изплатя дълга си?
Че ти си като храм,
притихнал в светостта си.
От волния си полет ще ти дам.
Да бъдеш с мене волен като птица
и в полет, към безкрайността,
радостта да засияе кат зорница.
Послушай тишината на нощта
и, ще узнаеш тайната на моята душа.
0 коментара:
Публикуване на коментар