Не посмя да си тръгнеш от мене,
не посмях да остана до теб,
а душата ти всъщност стене
за любов, свобода и криле.
И очите ти свикнали с мене
нямат смелост да тръгнат на път.
Бесове, силни лакти, колене
са ти нужни за малката смърт…
И сърце, и сърце ще ти трябва -
не сърце, а почти океан.
Всеки нещо от него да грабва,
а пък то да не свършва до там…
Ето виж, колене съм ти дала!
И простор и криле и дори
мойта смелост до глупаво бяла
да ти дава кураж да летиш.
Искай всичко от мен! Всичко давам.
Път вървели сме с тебе, нали!?
В този миг, аз дори ти прощавам.
Ако можеш и ти ми прости!
Но не искай от мен…ти не можеш
мъртва обич да възродиш!
0 коментара:
Публикуване на коментар