Когато си до мен забравям всичко.
Забравям тишината и дъжда.
Забравям даже себе си и нищо…
Не искам нищо. Само ти и аз.
Когато си във мене нямам нужда,
Аз нямам нужда даже от небе
и мога да живея без да дишам,
защото дишам с твойте дробове.
Измислих ли те? Ти ли ме измисли?
Дори да сме измислица, каква
по съкровена за сърцето мисъл,
когато го обгърне самота?
2 коментара:
Красив стих!
Да няма самота ти пожелавам
и само двамата-в една забрава! :)
Благодаря, Лара!
Идвай по-често!
Публикуване на коментар