Глътка свобода

/шарж/
Второ място в хумористичен конкурс "На глътка свобода"

Примамливо ме галеха вълните,
но аз нали съм малко по-така,
все стрелках поглед горе към скалите,
към онзи мъж със тъмни очила.

Мъжът ми бе задрямал сред върбите,
под пластове телесна мазнина -
О, Боже мой, дано да спи до утре! -
си мислех след поредната стрела.

Завих го с вестник „Шок” и много тихо,
подобно морско раче на брега,
разпуснах водопад от златно руно
и вижте ме... русалка на вълна.

Заплувах към целта със бясна сила,
загребвах с шепи тонове вода,
че току виж мъжът ми се събуди.
Ще кажа, че на улов съм била.

В момента в който стъпих на скалите,
изопнах двете си гърди напред,
изплашен гларус кресна и отлитна,
аз стреснах него, той пък стресна мен.

Залитнах и цамбурнах в дълбините,
напълних дробовете си с вода,
добре че бе Стоил да ме събуди...
Сънувала съм глътка свобода.