Нека

Възможно е по лунната пътека
с ухания, мечти, кенарен звън
във тайнството на нощния ти сън
да ти се сторя, нереална. Нека,

да те целуна! В шепите ми, нека
да завали ухание на дъжд,
да ме догониш в цъфналата ръж
през девет планини в десета!

Сънят е огледало на душата,
мой Ангеле. Оглеждайки се в мен
- за теб съм непозната и позната

Възможно ли е този миг смутен
да лумне с цялата позлата
от нашата любов възпламенен?