На Валентин
за фееричния галоп с неговите "Пеперудени коне"
Копитата им чаткаха край мене.
Мустанги с пеперудени криле,
...протягаха се вятъра да вземат
във гривите на свойте светове.
А аз събирах светлини и звуци
останали след фееричния галоп
и цялата засветих от лиричност…
Приятелю…за зло и за добро
не спирай този бяг, дори грамади
да падат върху твоите плещи!
Бъди земя, бъди небе и стих
във който да трещят и гняв и жажди,
а привечер изгрее ли луната,
да приюти на скитника сълзата.
0 коментара:
Публикуване на коментар