Заприличах на море

Понеже заприличах на море,
което си играеше на птица,
прецеждах през очите си небе
и ветрове в косите си заплитах.

Разказвах им с очи и със криле
пък те дали ме слушаха незная,
ала небето притъмня, като море,
което на небето подражава.

И искаше ми се така да затрещи,
та чак до двете клапи на сърцето
да ме почувстваш. Двете ми очи

да се превърнат в дъжд, небе и стих,
във път единствен, но където
да можеш своите да приютиш.