Когато пред приятеля застанеш
и в неговата длан дланта поставиш
и звук от любовта си му дадеш
ще се пробуди в него сила за живот
като кокиче из под зимен скреш,
погалено от слънчев лъч, когато то
е вярвало че само тъмнината
е царстващата сила на земята.
сега стоя пред тебе и не питам
на слънцето лъчът от где долита.
Аз зная че в съзвучните ни на трели,
ще бъдем силни вятъра да спрем
и в пътеката ни обща да поемем
от топлината си на други щом дадем.
Светът ни оцелявал е защото
пренасял е през времето доброто.
0 коментара:
Публикуване на коментар