В хоризонтите на тихото ти бдение
на пръсти стъпвам, за да не
смутя
минутите на твойте вдъхновения
в които ми рисуваш чудеса.
И търся се
във тях, но не защото
животът ми
предлага диалог
или пък че
разперила крилото
е птицата
над моя небосвод.
А може би
затуй, че вече зная
на моя ден
как в стопления скут
разцъфва
люляк, после до забрава
си ме
целувал както никой друг…
Но този свят е толкова типичен
за всеки който
може да обича!
0 коментара:
Публикуване на коментар