Аз зная, че когато си със нея
че думи пред които аз немеех,
немее тя сега, защото в тях
и с тях нощта към своя ден
пътува,
а аз незнам къде е моя бряг
и търся сал със който да преплувам
водите си които ме влекат,
като листо откъснато от вятър…
Но вятъра, нали е за добро!?
Смъртта ще ми е най- добър приятел,
а до тогава…празен хоризонт.
а до тогава…празен хоризонт.
0 коментара:
Публикуване на коментар