Имам дом и за теб

Щом нощта захладня и луната се вдигна високо
помъдрях, посивях и посях във косите си лотос,
а край пътя остана самия живот да ме чака,
свирна с пръсти в уста и разроши с ръце капинака.
От тогава пътувам назад, но назад се не връщам.
Построих си Любов във една изпочупена къща
с два, три плъха и с няколко бурена в двора.
През прозореца счупен ме гледат звездите сурово.
И е тихо, но вече заспивам спокойно,
имам дом от звезди и леглото за теб ми е двойно.