Спешно

А под небето захладня
и есента си прави място.
На онзи клон една звезда
рисува стих и е прекрасно,
че някъде все още ти
си спомняш името ми. Нека,
нощта над мен се сгромоли -
Въпрос на гледна точка. Нека
да си далеч и непростим,
да си нелеп и не обичан.
Така поиска ти. Нали?
Когато тръгна да отричаш...
Но точно тук и пак и пак
назад когато се обръщаш,
ще виждаш своя звезден знак
с лице към теб да те прегръща
и да ти шепне на ухо,
че много искам и е спешно
Да те изпратя със добро
и със добро да те посрещна