Падат кестени и е различно,
не е като в моя свят.
Няма място за мен и всичко,
тук животът е полу- сляп.
Но когато противобедствено
ме държиш за ръката,
за мен е съвсем естествено
да вървя по водата.
А пък ти си такъв смелчага,
че дори да потъваш,
по хастара на тези два бряга
пришиваш недъга.
0 коментара:
Публикуване на коментар