Сега сме в непознати висоти

Изтръгнах всички трепети банални –
вериги от които нямах нужда,
прецапах и през локвите им кални,
когато всичко наше, стана чуждо.
Вероломството от тебе усвоявах
и станахме в рушенето тъй вещи.
Мигът когато се самоунищожава,
оставя само въглени горещи.
В капана, който сам си бе заложил
ти влезе и със доза облекчение,
защото пътя ти бе станал сложен,
а той ти бе единствено спасение.

-Сега сме в непознати висоти
и помежду ни слънце не блести.

0 коментара:

Публикуване на коментар