Перевод с болгарского
Олег Глечиков
В моей постели, на мягком шёлке,
Ты сон свой утренний смотрела.
Рассвет пролез сквозь шторы, в щёлку,
И обнял твоё тело смело.
Всё вдруг во мне перевернулось,
Дыханье стало ледяным,
И чувство ревности проснулось…
Рассвет был очень молодым!
Тебя бы нужно мне обнять,
Чтоб стал нам колыбелью день…
Смущённый, я застыл, как пень,
И сам себя не мог понять.
Твою любовь искал отныне,
Как воду– страждущий в пустыне!
http://www.stihi.ru/2012/02/29/11701
Зората хитро ми намигна
Росица Петрова
по текст на Красимир Тенев
Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна,
но нещо в мен се преобърна
почувствала дъха ти леден
и сякаш този миг пореден
от ласките ми те изтръгна,
а искам пак да те прегърна
и в люлката на този ден
свенлива аз, а ти смутен
със себе си да те загърна.
Но все за обичта ти жадна
вървя в пустиня безпощадна.
по текст на Красимир Тенев
Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна,
но нещо в мен се преобърна
почувствала дъха ти леден
и сякаш този миг пореден
от ласките ми те изтръгна,
а искам пак да те прегърна
и в люлката на този ден
свенлива аз, а ти смутен
със себе си да те загърна.
Но все за обичта ти жадна
вървя в пустиня безпощадна.
0 коментара:
Публикуване на коментар