Душата на
вълната връхлетя,
пречистваща
и бяла го достига.
Докоснала с
гърдите си брега
му жаждата
толи и го измива…
Очите ѝ са
корабни платна
в които
хоризонтите се сбират,
по есенния
вятър разпиля
въздишката,
докоснала всемира.
И нищо че с
наметка от снега
по клоните
рисува бяла зима,
душата ѝ
разперила крила
е светлина
която ме опива.
0 коментара:
Публикуване на коментар