Тишините валят

Тишини. Тишините валят
като мъртви птици над мене,
под обстрела на всяка лъжа
и на всяка усмивка премерена..,

и на всяка голяма мечта
от която ми раждаш усойници.
Всъщност, мене превръщаш в змия
да те пазя от чувства покойници.

 

Тишините валят. Докога,
ще подхвърляш трохи на душата ми?
Като птиците мъртви и аз
устремена надолу в краката ти…

Не, не питай къде е жената
със която пресече небето,
щом отдавна дарил си крилата
във услуга на своето его.