На хора се делим и богове

Когато две небета се разкъсат

и между тях провисне въздух зъл,

пресъхнали сълзите се не бършат

- да ги сбере отново, кой ли би могъл?

Когато стомната ни се пропука

дори усърдно да я залепим,

ще можем ли вода от бистър ручей

за дълго в нея да я съхраним?

Не можем, но ще има мъдри хора

на правда  да ни учат и дори

да мерят с педя всяка дума твоя

В очите мили, в гръб да те оклевети.

На хората в кръвта им е да съдят,

да търсят с лупа сламките, от страх,

че може някой друг във тях да види

градена къщичка на пачи крак.

Такива сме. Съдии и палачи.

способни на любов и грехове.

В живота всички сме въжеиграчи,

ала на хора се делим и богове.